Има един пиперлив виц за Зайо, Вълчо и бумащината, който обобщава ситуацията с бюрокрацията по следния начин: „не стига, че ме е*@т всеки ден, ами съм и затънал в бумащина”.
Аз, като всеки нормален човек, изпитвам тих ужас при мисълта, че трябва периодично да се разправям с държавни институции от всякакъв вид и размер и се старая да сведа срещите си с милите държавни служители до минимум. Пълно щастие, обаче, няма и човек и добре да живее, ще му се наложи да се реди на опашки пред гишета, за да придобие някакъв документ от държавата, обикновено удостоверяващ, че не й дължи пари.
Случи се така, че имах да си плащам здравните осигуровки за няколко месеца от началото на годината и като чинен и прилежен гражданин отидох да го направя. За зла беда се оказа, че точно този ден изтичат някакви крайни срокове за плащането на още куп други задължения към държавата и опашките в СИБанк, която обслужва държавата, са епични. Именно поради тази причина, процедурата по внасяне на пари, която нормално отнема около 10 минути максимум, отне повече от час поради опашките и компютърната система, движеща се със скоростта на охлюв с гипсиран крак. Няма да изпадам в подробности за анархистичните възмутени мисли, които ми минаваха през главата, докато висях на опашката в банката и само ще кажа, че в крайна сметка се издължих на здравната система и вечерта заспах спокойна, че съм праведен гражданин.
Няколко седмици по-късно ми се наложи да употребя услугите на здравната ни система, тъй като кашлицата ми не мина от само себе си, нито с помощта на скъпи сиропи, нито с помощта на билкови лукчета. Та, отидох аз при личната си лекарка – много симпатична и мила жена, за разлика от сестрата, която е пълен цербер, разказах си историята на кашлицата. Тя ме изслуша внимателно, докато церберът ровеше в компютъра и в един момент изръмжа: „Нямаш осигуровки!” „Ама как!”, казах аз. „Платих си ги! Ето имам и бележка от банката. А и на сайта на НОИ пише, че всичко ми е наред.” Личната ми лекарка ме увери, че ми вярва, но каза, че нито сайтът на НОИ, нито вносната бележка от банката й вършат работа, защото прескъпата компютърна система на Здравната Каса явно още не знае, че аз съм си платила осигуровките.
Аз въздъхнах тежко и визуализирах как се прощавам с двайсетачка само за едната кашлица и плахо попитах какво да правя. Милата лекарка, в пристъп на великодушие, каза, че ще ме прегледа срещу потребителската такса от 1.60 лв., но ще трябва да ида в НОИ да си взема бележка, удостоверяваща, че съм с непрекъснати здравноосигурителни права.
И така, вчера следобед излязох от работа (защото НОИ работи само до 16 ч.) и хукнах към НОИ. Там една любезна служителка ме осведоми, че те вече не издават такива бележки и трябва да отида в НАП. Въздъхнах тежко и се юрнах към офиса на НАП, който леко се падаше на другия край на града.
В НАП, разбира се, имаше опашки пред разни врати, но на никоя от тях не пишеше за какво се редят хората. Видях врата, на която пишеше „удостоверения” и влетях. Обясних за какво се боря и ме пренасочиха към стая номер 7. Там, обаче, имаше опашка, но както вече отбелязах, пълно щастие няма, а и аз бях твърдо решена да приключа с бумащината в съкратени срокове. Наредих се на опашката, попълних си формуляр и зачаках. По едно време човекът пред мен ми каза, че ако съм за подаване на молба, мога да вляза направо. Така и така той изглежда беше наясно и аз го разпитах каква е процедурата. „Ами подавате си молбата и чакате 7 дни.” „Аха”, казах аз. „Ама то по пощата ли идва?” Хората се позасмяха и ми показаха малки листчета: „Идвате с това да си го вземете лично оттук”. Аз повдигнах вежди и се запитах защо трябва да чакам 7 дни за нещо, което принципно се проверява за около минута в интернет на сайта на НОИ, но държавата moves in mysterious ways… „А такса някаква има ли?”, попитах пак, защото държавата обича да събира такси за всичко. „Не”, ми отговориха.
Чудесно, прекрасно!
Влязох аз в стая номер 7 и що да видя – две служителки, захапали цигарки, си седят и усилено симулират дейност. За да съм съвсем честна, ще кажа, че бяха любезни, тоест не бяха враждебни, което си е сериозен прогрес за държавния служител. Подадох си аз формулярчето и се приготвих да бъда овикана, че не съм си го попълнила както трябва и ще бъда върната в края на опашката отвън. Изненадата беше пълна когато това не се случи. Започнах да се надявам, че ще вземат да ми издадат бумажката веднага, защото от разговора им схванах, че и те като мен проверяват здравноосигурителния статус на гражданите в сайта на НОИ. Замечтах се как сега ще изпринтят листчето, ще му ударят един печат и един подпис и ще ме пуснат да си ходя по живо, по здраво. Но не би...
Листче получих – малко и от евтина хартия, на която пишеше входящ номер. „Елате лично другия четвъртък да си получите документа”, ми каза служителката.
Вървейки към дома, се замислих защо е цялата тази бумащина. В крайна сметка, нищо не им пречеше да ми го дадат веднага и всички щяха да с доволни. Но не! Вместо държавата да се грижи гражданите й да не си губят времето с глупости, а да работят, за да й плащат повече данъци, тя им губи времето всячески. – Размотава ги по опашки и гишета, по разни служби и стаи за нещо толкова безкрайно елементарно. Разбирам поне да взимаха пари за цялата работа, но в случая услугата е безплатна.
Да не говорим, че цялата бумащина може да бъде спестена на всички. Като плащах в банката, аз практически внесох пари по сметката на здравната каса. Защо, тогава, информацията за това отива в НОИ, а бумажките ги издава НАП, за мен е пълна мистерия.
Аз винаги съм си плащал,дори и по причина че няма как да го избегна.
Преди време отивам за профилактичен преглед при личното лекарка и тя ми съобщава че нямам осигуровки.
След дълго ходене по гишетата се оказа че всичко е платено,но не излизам на компютъра защото се водя ЧУЖДЕНЕЦ.:-))
Тъпата счетоводителка е привела парите но не ми е написала ЕГНто.А човек без ЕГН е само чужденец който работи в България.Майната му че името ми е толкова характерно българско колкото Джон Смит в Америка.
Освен това регионалния шеф каза че не могат да правят поправки без нареждане от министерството.
Е писах до министерството,получих отговор и сега всичко е наред.Въпроса е че процедурата се проточи близо година и съм здрав,защото иначе човек може да ритне камбаната докато бюрократите се натутат.:-))
26.01.2012 15:37
